The Young Geographer

Аватар, или аватара (от санскрит अवतार, слизане) е инкарнация на божество в индуизма. Най-често понятието се свързва с различните въплъщения на Вишну на земята, където той под различни образи извършва подвизи.*

За пръв път срещнах тази дума, когато се регистрирах още като тинейджър в един спортен портал. Беше нова и непозната. Справката в английската версия на Уикипедия само хвърли допълнителна неяснота върху същността. Години след това едва успях напълно да проумея горенаписаното определение.

Ето че след още няколко години киноиндустрията предложи, може би, най-касовото и гледано произведение „Аватар“. Снощи станах един от милионите зрители на Земята. Дадох своите 12 лв в подкрепа на глобализацията.

При все че съм далеч от кинокритиката, ще се опитам в чисто човешки план да поразсъждавам върху посланията на филма, някои научни противоречия и въобще моето възприятие на видяното. Като човек, който активно се интересува от природата, нейните закони, функциониране и организация, бях доста впечатлен от видянато във филма. Редица мисли, аналогии и въпроси се зародиха, гледайки го.

За съжаление, сюжетната линия е меко казано стандартна и с очакван щастлив край и добре, че невероятното техническо изпълнение на филма компенсира. Дори срещнах в Мрежата доста забавна съпоставка между историите за Покахонтас и Аватар. Бяха сменени само съществителните собствени имена. За мен произведение, непременно завършващо с такъв happy end е противоречащо на логиката и лишено от възможността да въздейства доста по-силно върху аудиторията.

Като стана въпрос за въздействие, навярно средно интелигентният зрител е осъзнал същността на посланието от филма. Не са важни ефектите на компютърната графика, правдоподобността на технологиите или актьорските качества. Аватар показа в синтезиран вид цялата философия на американизирания капиталистически свят. Чист и гол образ на безумието, на блясъка на доларчетата в очите на хората, в отношението към „диваците“. Нима американската агресия в Ирак бе нещо по-различно? Нима не бяха унищожени реликвите от времето на Вавилон, Шумер и Акад,  заради онази фосилна скала нефтът?!? Историята е позната – от Древния Рим до „най-свободното“ общество на Америка. Браво за смелостта на авторите на филма да разобличат собственото си общество! Чудно ми е обаче колко от гражданите на САЩ, а и въобще на планетата, са се саморазпознали сред онази меркантилна сган… Едва ли са много… Та те винаги са добрите момчета!

Другото далеч по-силно и конкретно послание на Аватар е за природата. Грозната истина бе извадена най-отпред. Без свян и без прикрития. Човешкото колективно съзнание е примитивно. Обитавайки своята среда, човек прави всичко възможно да я разруши. Това е вече факт на Земята. Фантастичното пренасяне на Пандора ни показа класическия модел на „овладяване“ на новите земи. Грабеж и разруха. Нищо повече. Дали въобще е бил прав великият учен Вернадски в началото на ХХ век, аргументирайки ноосферата**?

За мен гаф във филма е инвалидната количка. Абсурдно е при цялата тази технологична общност и достиженията, които се демонстрираха във филма, инвалидната количка да бъде същата като инвалидните колички от преди средата на ХХ век. Дори сега има автоматизирани такива… Странно ми се стори това.

Всъщност най-значително вниманието ми привлече природната среда. Аналогичната природа като на Земята, показана в този филм е слабост. Според съвременната официална наука съществуващият на Земята живот е резултат от хиляди случайни комбинации и процеси. Зародилият се живот като мегасложна кибернитична система е модулирал така средата си, че днес имаме такава атмосфера, хидросфера, литосфера и педосфера, каквито са най-удачни за нуждите на самия живот. Във филма е допуснато абсолютно аналогичното развитие на друг такъв свят. Ако се изключи божествената промисъл на галактическо ниво, то това е абсурдно. Както е и абсурдно да се предположи, че относително примитивните хуманоиди в друг свят ловуват с лък и стрели. Вселената и разумът предполагат доста по-голямо разнообразие. За мен добра фанстастика по отношение на другите разумни форми на живот е тази, която показва неаналогични за стериотипния човешки разум свойства.

Природите на Пандора и Земята се различават само по две неща една от друга според показаното от филма – на Пандора има летящи планини (това безумие няма да го коментирам) и има общ биотичен разум. Последният е в състояние да се самоорганизира чрез защитни механизми в критични за цялостното съществуване моменти. Всъщност подобна теория съществува и за биосферата на Земята. Съществуването на мегаорганизма Гея е аргументирано от Джеймс Лавлок в едноименната му книга. Той доказва, че унищожаването на живота като феномен е невъзможно от вътрешноземни събития. Единствено може да се случи изчезването на даден вид, род, семейство, клас… Но така или иначе животът ще съществува като феномен и функции, без значение дали човекът ще бъде част от него. Земята винаги ще е в състояние да се самовъзстанови…

Доволен съм, че гледах филма, но не бих го поставил сред най-любимите си. И все пак – ако историята завършваше с унищожаването на онази природна красота (един бърз поглед в гугъл на Гвианската планинска земя би показал подобни гледки), ефектът от филма щеше да е колосален и току-виж се бе появила някаква наченка на колективния ни земен човешки разум… По-добре разрушен виртуален свят, но спасен реален…

* Цитат от Уикипедия

** Ноосфера – сфера на разума, етап от развитието на биосферата, когато човешкият разум е фактор за функционирането й.

Ето и 3 снимки от Гвианската планинска земя:

… изглед на Тепуи

най-високият водопад в света – Керепакупай Меру

Filed under: Без категория от Автора