The Kite Runners
понеделник, януари 11th, 2010Еди щастлив ден по Палакария…
Аватар: По-добре разрушен виртуален свят…
четвъртък, януари 7th, 2010Аватар, или аватара (от санскрит अवतार, слизане) е инкарнация на божество в индуизма. Най-често понятието се свързва с различните въплъщения на Вишну на земята, където той под различни образи извършва подвизи.*
За пръв път срещнах тази дума, когато се регистрирах още като тинейджър в един спортен портал. Беше нова и непозната. Справката в английската версия на Уикипедия само хвърли допълнителна неяснота върху същността. Години след това едва успях напълно да проумея горенаписаното определение.
Ето че след още няколко години киноиндустрията предложи, може би, най-касовото и гледано произведение „Аватар“. Снощи станах един от милионите зрители на Земята. Дадох своите 12 лв в подкрепа на глобализацията.
При все че съм далеч от кинокритиката, ще се опитам в чисто човешки план да поразсъждавам върху посланията на филма, някои научни противоречия и въобще моето възприятие на видяното. Като човек, който активно се интересува от природата, нейните закони, функциониране и организация, бях доста впечатлен от видянато във филма. Редица мисли, аналогии и въпроси се зародиха, гледайки го.
За съжаление, сюжетната линия е меко казано стандартна и с очакван щастлив край и добре, че невероятното техническо изпълнение на филма компенсира. Дори срещнах в Мрежата доста забавна съпоставка между историите за Покахонтас и Аватар. Бяха сменени само съществителните собствени имена. За мен произведение, непременно завършващо с такъв happy end е противоречащо на логиката и лишено от възможността да въздейства доста по-силно върху аудиторията.
Като стана въпрос за въздействие, навярно средно интелигентният зрител е осъзнал същността на посланието от филма. Не са важни ефектите на компютърната графика, правдоподобността на технологиите или актьорските качества. Аватар показа в синтезиран вид цялата философия на американизирания капиталистически свят. Чист и гол образ на безумието, на блясъка на доларчетата в очите на хората, в отношението към „диваците“. Нима американската агресия в Ирак бе нещо по-различно? Нима не бяха унищожени реликвите от времето на Вавилон, Шумер и Акад, заради онази фосилна скала нефтът?!? Историята е позната – от Древния Рим до „най-свободното“ общество на Америка. Браво за смелостта на авторите на филма да разобличат собственото си общество! Чудно ми е обаче колко от гражданите на САЩ, а и въобще на планетата, са се саморазпознали сред онази меркантилна сган… Едва ли са много… Та те винаги са добрите момчета!
Другото далеч по-силно и конкретно послание на Аватар е за природата. Грозната истина бе извадена най-отпред. Без свян и без прикрития. Човешкото колективно съзнание е примитивно. Обитавайки своята среда, човек прави всичко възможно да я разруши. Това е вече факт на Земята. Фантастичното пренасяне на Пандора ни показа класическия модел на „овладяване“ на новите земи. Грабеж и разруха. Нищо повече. Дали въобще е бил прав великият учен Вернадски в началото на ХХ век, аргументирайки ноосферата**?
За мен гаф във филма е инвалидната количка. Абсурдно е при цялата тази технологична общност и достиженията, които се демонстрираха във филма, инвалидната количка да бъде същата като инвалидните колички от преди средата на ХХ век. Дори сега има автоматизирани такива… Странно ми се стори това.
Всъщност най-значително вниманието ми привлече природната среда. Аналогичната природа като на Земята, показана в този филм е слабост. Според съвременната официална наука съществуващият на Земята живот е резултат от хиляди случайни комбинации и процеси. Зародилият се живот като мегасложна кибернитична система е модулирал така средата си, че днес имаме такава атмосфера, хидросфера, литосфера и педосфера, каквито са най-удачни за нуждите на самия живот. Във филма е допуснато абсолютно аналогичното развитие на друг такъв свят. Ако се изключи божествената промисъл на галактическо ниво, то това е абсурдно. Както е и абсурдно да се предположи, че относително примитивните хуманоиди в друг свят ловуват с лък и стрели. Вселената и разумът предполагат доста по-голямо разнообразие. За мен добра фанстастика по отношение на другите разумни форми на живот е тази, която показва неаналогични за стериотипния човешки разум свойства.
Природите на Пандора и Земята се различават само по две неща една от друга според показаното от филма – на Пандора има летящи планини (това безумие няма да го коментирам) и има общ биотичен разум. Последният е в състояние да се самоорганизира чрез защитни механизми в критични за цялостното съществуване моменти. Всъщност подобна теория съществува и за биосферата на Земята. Съществуването на мегаорганизма Гея е аргументирано от Джеймс Лавлок в едноименната му книга. Той доказва, че унищожаването на живота като феномен е невъзможно от вътрешноземни събития. Единствено може да се случи изчезването на даден вид, род, семейство, клас… Но така или иначе животът ще съществува като феномен и функции, без значение дали човекът ще бъде част от него. Земята винаги ще е в състояние да се самовъзстанови…
Доволен съм, че гледах филма, но не бих го поставил сред най-любимите си. И все пак – ако историята завършваше с унищожаването на онази природна красота (един бърз поглед в гугъл на Гвианската планинска земя би показал подобни гледки), ефектът от филма щеше да е колосален и току-виж се бе появила някаква наченка на колективния ни земен човешки разум… По-добре разрушен виртуален свят, но спасен реален…
* Цитат от Уикипедия
** Ноосфера – сфера на разума, етап от развитието на биосферата, когато човешкият разум е фактор за функционирането й.
Ето и 3 снимки от Гвианската планинска земя:
… изглед на Тепуи
най-високият водопад в света – Керепакупай Меру
Дипломиране в ГГФ
петък, декември 18th, 2009Най-сетне дойде и моментът на дипломирането като бакалавър на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сигурно с времето ще избледнее споменът, че почти няма диплома без грешка, а близо половината са без най-важния стикер на МОНМ, който я валидира в ЕС. Самият аз имам „Среден 6″ по Математическа география и картография. Въпреки тотално неадекватното водене на церемонията от зам.-декана геолог доц. Марин Иванов, словото му аналогия между икономическата криза и кризите от 2 млрд години насам, засегнали и динозаврите, тоталната каша, която той забърка, обърквайки последователността на специалностите и отличниците, пропускайки част от тях, несъобщавайки името на специалностите и забравяйки, че и студентите също имат приветствено слово, най-накрая явно свише той получи сигнал, че трябва да прочета нещо от името на самите студенти.
Уважаеми г-н Заместник-Ректор,
Уважаемо Деканско ръководство,
Уважаеми преподаватели от Геолого-географски факултет,
Скъпи колеги и гости,
Изключителна е указаната ми чест, от името на колегите-бакалаври да имам възможността да благодаря на, вас преподавателите на Геолого-географски факултет – за всичко стойностно, на което ни научихте, за всички житейски ситуации, с които трябваше да се справяме, за целия колорит на факултетния живот. Готов съм да се обзаложа, че в Софийски университет “Св. Климент Охридски” няма факултет с по-интересно, живописно и динамично студентско битие. От снежниците под Мусала и Мальовица, през буйните води на Искрецка река, очарованието на Земенския пролом, та до безбройните хубави краища на Родината, видяни по време на Обиколните практики – всичко това си заслужаваше! Дори само приятните моменти с колеги и преподаватели, прекарани сред природата, старите български места и водещите туристически дестинации са напълно достатъчни. Още повече – едва ли има други бакалаври, които толкова добре да познават, следователно и да обичат Отечеството, да са идейно подготвени да бранят опазването на българското и неговото достойно място в обединетата карта на Европа.
Отличните знания за света и родния край, за природните и обществени закони, е неминуема предпоставка за правилния управленчиски избор, за по-добрата житейска реализация, за смисленото възпитание на децата ни. Изминалите 4 години бяха достатъчен период от време да станем готови за съвременните предизвикателства на живота. Недалновиден е онзи, който отрича актуалността днес на Науките за Земята. Тепърва развитите общества ще влагат все повече и повече финансов, ресурсен и интелектуален капитал в опознаването и опазването на природата, в оптимизацията на пространствените обществено-икономически отношения, в развитието на туризма като свързващо звено между потребностите на модерното общество и екологичното равновесие. Най-голямото доказателство е именно, че тези дни прогресивно мислещата част от човечеството е фокусирала своето внимание в събитията, случващи се в датската столица Копенхаген. Ето защо ние имаме възможността да бъдем сред ценния човешки капитал на страната си и да допринасяме за националното и общоевропейско развитие, защото както много добре знаме “България е част от класическите земи на Европа”.
Всеки един от нас ще има своя шанс за житейски успехи и от собствените умения, компетентност и самочувствие ще зависи осъществяването им.
Всеки един от нас трябва да запази добри спомени от следването си в Геолого-географския факултет на Софийския университет и да помага, когато и както може за благоденствието му.
Всеки един от нас трябва да е сред будната съвест на обществото ни, когато мними процеси и събития застрашават българската държава и демокрацията в нея.
На добър час, колеги бакалаври!
Почти Руен
сряда, ноември 25th, 2009Позволявам си да нарека така поста, защото снимките бяха направени в опита ни да изкачим връх Руен при българо-македонската граница в Осогово. Точно преди седмица с бодра стъпка още рано сутринта се отправихме към желания връх. Хубаво време и невероятни изгледи ни съпровождаха почти до края… Уви метеорологичните условия в последния момент не ни позволиха нерисковано да се изкачим на върха. Ето защо просто и се обърнахме и довършихме разходката си в приветливо настроение…
Изгревът над Рила, Пирин и Славянка бе впечатляващо зрелище. Радвам се, че имах възможността да го заснема.
Всъщност снимката с четирите табели е една от най-автобиографичните ми – едно светло розово бъдеще в далечината и един текущ кръстопът с посоки…
Вървят ли двама…
Пирин с Вихрен…
Рила
…това е!
Пострумието в черно и бяло
четвъртък, ноември 12th, 2009Няколко чернобели импресии от пътуването през уикенда по долината на Струма… Просто опит за летене, нищо повече… Снимките са от Кюстендил, Рилския манастир, Благоевград и Мелник.
Зарево над Сандански
сряда, ноември 11th, 2009Ноември. Неделя. Рано сутринта. В 6:15 вече бродихме по тихите безлюдни улици на Сандански. Заедно с Бяла и Ави навярно бяхме сред малцината будни в градчето. Топлият вятър ни съпроводи до височината на север от някогашния Св. Врач. Облаци и снагата на Славянка прикриха изгрева, но все пак успяхме да се насладим на момента. Беше страхотно!
От интеркултурния диалог до сакъз дондурмата…
понеделник, ноември 9th, 2009Публикувано от Новината на 2009/11/6 23:53:00 Бурса – без фередже и шалвари 388/07-08.11.09
Български и турски студенти опознават културата и традициите на двете страни
Баджанак, байрак, чавдар, патладжан, памук, балкан, баир, гювеч… Списъкът е дълъг. Историческият ход е отредил двата народа да са в контакт, допринасяйки за общото в днешните нрави, бита и културата. Над 300 турцизми са сред най-употребяваните думи в съвременния ни език. География, история, философия, право и психология ни събраха с университетските преподаватели Мимоза Контева и Алексей Кальонски, и колегите Бяла, Августа, Ясен, Кети, Здравко, Ася, Лили, Цвети и Недьо. Университетите в Бурса, Мугла, Коджаели и София са партниращите страни в проекта „Мрежа за интеркултурен диалог и образование: Турция – България„. На 21 октомври заминахме на юг, реализирайки поставената цел – студенти от двете страни, пътувайки, да научат едни за други, за двете страни.
Отново в Азия. Добре де, в Мала Азия! Полусънен успях да зърна светлините, точно когато нощес преминавахме по моста от Европа за Азия. Столицата на 3 империи е впечатляваща гледка, но само за кратко се любувахме на космополитния Истанбул. Пътувахме към четвъртия по големина град на Турция – Бурса. В 5:30 сутринта пристигнахме. Появи се Емин Атасьой. Роден е в България. Завършил е география във Великотърновския университет. Изселил се е в Турция. Преподава в университета „Улудаг“. Призванието му за отличен домакин успя да ни осигури значителен брой непредвидени екстри.
Образование и наука:
Университетите са по американски модел. „Улудаг“ е кампус извън Бурса, с 9 факултета, ректорат, общежития, спортни бази, лаборатории и паркове. Първоначалното чувство на смут пред мащабите и уредеността се замени с възхищение. В България няма ВУЗ с подобна база. Последва презентация за историята, структурата и развитието на висшето заведение. Тук към групата се присъединиха и част от турските колеги, както и българският студент по програмата „Еразъм“ Петко. Неслучайно Емин ни обърна внимание в университета, че вътре религиозната символика е забранена. В допълнение ни увери, че всички ученици са с униформи в светски стил.
Психология и идентичност:
Първата столица на Османската империя ни очакваше. След хапване с местни ястия посетихме чинар, растящ по склона на планината Улудаг (2543 м). 600-годишното дърво е атракция. Вярва се, че е от времената на имперската столица.
Музеят на Мустафа Кемал Ататюрк бе следващата точка. Огромен е култът към първия президент. И има защо! Има фабрики за негови бюстове, портрети и знамена. Прогресивният Кемал с решителни действия е отделил народа си от сянката на безправовата и обречена империя. Построил е модерна нация. Хилядите километри магистрали, модерните университети, икономическата мощ на страната днес са резултат и доказателство за прозорливостта му.
Туризъм:
В проучване на туроператори музеят на Бурса е обявен за втори в Европа по уреденост и нагледност. В това се убедихме.
Сетне трябваше да се оползотвори свободното време. Старата част на града с джамии и чаршии, тесни улички е ферия от цветове и миризми, която бързо притопи доскоро единната ни група. Тъй като бях за втори път в Бурса, знаех за градската слава на всевъзможни шекерени лакомства от кестени. И се запътих да ги диря с твърда воля за пазарлък. Алъш-веришът е неотменим! И незаменим. Ядки, Efes Pilsen и шумът от вълните на Мраморно море белязаха първата вечер в Турция. След вечеря се намерихме в Муданя на морския бряг. Беседи, разходка и весели емоции подплатиха настроението ни за идните дни.
География и екология:
Вторият ден започна тематично географски.
„Птичи рай“ (национален парк при езерото Маняс) е най-малкият по площ в южната ни съседка. Обектът е важен в миграцията на прелетните птици и е рамсарска зона. Въпреки добре уредената музейна сбирка и наблюдателната кула, стана ясно, че турската страна има проблеми с ЕС. Уви, и комшиите не са спазили изискванията за опазване на местообитанието. След вкусен обяд с пъстърва пътувахме покрай южния бряг на залива Едремит в посока град Айвалък (т.е. Дюлино). След престой в града се отправихме към остров Джунда, свързан с изкуствен провлак.
Елинският облик се забелязва. Едва след Малоазиатската катастрофа (1922 г.) мястото се лишава от доминиращото гръцко присъствие. На запад величествена снага издигат планините на Лесбос. Опитахме уникалния местен сладкиш sakiz dondurma.
Удивителен залез ни отпрати към Алтънолук. С народна музика и танци ни посрещна заведение на морския бряг, посещавано предимно от алиани (шиитска секта).
История и археология
Следващият ден бе на Историята.
Сутринта прекарахме сред руините на древния Асос. Там Аристотел е живял известно време.
Напластяването на елинска, римска, византийска и османска култура превръща мястото в обект на интерес. В настоящото селище в подножието колорит придаваха възрастните жени от юруците.
Последните са номадска общност по османско време. Със спефична лекота се е приспобявала към различните вярвания и порядки. Наследниците им са навсякъде из Балканите и Мала Азия. И какво съвпадение – ръководителят ни Кальонски е автор на едноименна книга, та успяхме да натрупаме знание.
Право и ред:
Илион продължи археологическия полъх. В града на Приам имало работа за археолозите за още 50 г. поне, похвали се местният гид. Сетне поясни за разкопана и после зарита част – оставена за „по-нататък“. „Навярно са открили нещо, което не е за откриване“ – пошегувах се. Емин разясни ситуацията с иманярите в Турция – такава просто няма. Смее ли някой да погази закона? Съществената разлика между България и Турция.
Мемориален туризъм:
Чаканаккале – в началото на Дарданелите.
Мястото на епични боеве от Първата световна война. Събития, за които научихме лично от адмирала, директор на Военноморския музей, оказал ни честта да бъде наш гид. Тук за пръв път е блеснал талантът на Кемал. Крепостта на брега пази следи от снарядите на кораба „Queen Elizabeth“.
Всяка пролет в района идват австралийски и новозеландски младежи – да отдадат почит на загиналите си деди. Турците не им се дразнят, напротив.
Спомените от прохладния вятър и корабните сирени още не отстъпваха, въпреки привлекателността на мраморното крайбрежие. Пътувахме към Бурса. Привечер потеглихме за дома. След 2 седмици посрещнахме на родна земя турските колеги. И този уикенд сме заедно из България.
Димитър Желев
В Берковска планина
вторник, ноември 3rd, 2009След редица нелепи пропуски най-сетне ми се отдаде възможността да участвам в теренни ландшафтни проучвания и картировка. Мястото бе Берковска планина. Задачите – ландшафтно картиране и събиране на геохимични проби от дънните отложения не реките от басейна на Огоста.
В община Георги Дамяново и още няколко култуви села (Копеловци, Дълги дел, Главановци, Черешовица, Меляне, Гавраил Геново…) успяхме не само да свършим полезната за науката работа, но и да се насладим на хубавата есен. Посетихме и Лопушанската света обител. Ще пропусна общуването с псевдоборческите ни доброжелатели в мястото, където преспахме „Балова шума“.
Признавам си, че в България не съм наблюдавал по-прелестна есенна картина… Само ще спомена, че при едната картировка в рамките на 20 кв.м. имаше бук, обикновен габър, махалебка, бял бор, кестен, бреза, шестил, ясен, горун, няколко вида папрат и т.н. Въобще богат природен пейзаж с разнообразни елементи на есенния нюанс. Несъмнено ще посетя отново мястото, може би с изцяло рекреационни намерения!
Всъщност днес почна практически магистърскато ми обучение на теория. С лекциии по Геохимия на ландшафтите. Практически познания вече придобих от въпросното пътуване до Берковска планина. Миналата седмица с колеги бяхме в Турция, а тази седмица сме в Югозападна България… отново по проект, в който участва катедра ЛОПС. Абе летящ старт ни осигуриха…
Дано полетът е приятен и без турболенция до крайната цел!
А сега малко снимки:
Продъжаваме…
Есенни мотиви…
четвъртък, октомври 29th, 2009Наскоро започнах курс по Обща и художествена фотография като факултативна дисциплина. Води се във Физическия факултет на СУ… Етно и есенните ми впечатления, запечатани по време на второто ни упражнение, посветено на макрорежима…
Засега толкова…
After BAD 2009
петък, октомври 16th, 2009Вчера беше Blog Action Day 2009. Темата беше Climate Change.
Няма да се впускам в подробности да обяснявам същността инициативата. Две поредни години се включих.
Тази година пак е екологична тематиката. Дали защото не намерих време или желание вчера не дадох моя принос в темата за промяната на климата. Все още смятам, че липсват 100%-ви научни доказателства, че човек променя климата. Въпреки дълбоката ми екологична същност и любов към природата, смятам, че темата за промяната на климата е по-скоро икономически инструмент за извиване на ръцете, отколкото благородна загриженост на разни прослойки от управляващите в света. Просто тия, които ги е грижа за природата и Земята, нямат достъпа до властовия ресурс, за да въздействат… Не желая да навлизам още в оплюването на темата за глобалното затопляне. Затова спирам дотук!
Догодина очаквам темата с интерес и се надявам, че ще мога да се включа жив и здрав.