Италиада
петък, юни 12th, 2009Наскоро премина едно от дългите ми и интересни странствания по света. 3 нови държави, два средиземноморски острова, едва велика пещера, един велик бряг, в дома на един велик човек… Трудно може да се опише всичко… По традиция с моята добра приятелка и колега в университета Жужка списахме поетично-шеговито произведение, което по весел начин да представи пътуването… през погледна на двама лирически влюбени героя… Ето я и нея: Италиада
Пролог
Огря ни месец май
И тръгнахме из родния ни край.
С Огоя, Буковец и Плана
Започна нашта лятна драма.
Но погледите географски,
Любопитни, умни, тарикатски,
Устремени бяха надалече,
Където Наполеон на Жозефина се обрече.
Песен за първите дни
Д:
Там при карста на Постойна,
любовта ни без пробойна,
отново се възпламени,
моя сладка Южени.
Релсовият път подземен
и късметът неизменен,
запознаха ни с протей,
властен синтров чародей.
Без да ползваме паспорт,
при един прехвален порт,
Адриатика ни даде среща
с цитаделата зловеща.
Етнически конгломерат,
на романси тъй богат,
Триест успя почти,
надеждите да помрачи.
Но чудният ни екипаж,
с хора всякакъв типаж,
се намери в Палманова,
място с приказна основа.
Истината да признаем честно,
градчето причудливо неизвестно
нашите мечти засили,
за приключения ни даде сили.
…
При мостовете над Арно,
любовта ни без брашно,
дъх на ренесанс пое…
Къде ли ще ни отведе?!?
По следите на Петрарка,
ти си моя господарка!
Чакам да се заповяда…
Дори сред кръговете в ада!
Потънали в любовен сън,
с рафинерия една отвън,
водата в банята студена
не ломи любов сплотена!
Ж:
След влажния хотел в Ливорно
Запътихме се през море просторно
Към остров тъй бленуван
От всеки романтик сънуван.
Д:
Ливорно само блян остана…
Нервите от стомана,
получиха добър покой,
далеч от бури и прибой.
През архипелага миоценски,
плавайки под флага френски,
достигнахме до обетования бряг,
на остров толкоз благ.
Ж:
Вятъра обрули ни косите,
Елба и Капрая вдъхновиха ни мечтите.
Порехме вълните с дъха на любовта,
Човешката нерадост тук беше нищета.
Д:
Последнаха библейск дни…
Видяхме живи нашите мечти.
Като че ли райските врати,
приеха скромно нашите души.
Песен за Корсика
Ж:
В Бастия слязохме пленени
От въздух, слънце и засмени
Разходка бърза подари ни
Тъй много спомени красиви.
За влака малко съжалихме,
С немците почти се сбихме.
След туй по долини зелени, романтични,
любувахме се ний на гледки идилични.
И друго влакче в Корт ни разведри,
Където по Еразъм сбъдваш своите мечти.
И най-накрая там, в района на Аячо,
Ти беше истинския супер мачо.
С Наполеон започна следващия ден,
Ума на всеки от грачето бе пленен.
И там, пред родословното дърво на Бонапарт,
На приказните дни ни беше даден старт.
В Сартен, там отгоре где монаха,
с одеждите червени сиромаха,
живота си бе дал за вярата Христова
бе вкусил от човешката отрова.
През скали, гори и тъй прекрасни долини
Времето минаваше и още много ни сплоти.
И така в един прекрасен миг
Пейзаж върховен пред погледа ни бе открит.
Кредния варовик целунал бе вълните
И най-прекрасна гледка радваше очите.
С кораба фамозен погалихме водите
И трепна жива радост, изпълнила душите.
Горе по стената катерихме се диво,
Скалните пейзажи действаха като гориво.
Вечерта отбихме се при мама,
аз бях твоята красива дама.
Сред шансони и камбанен звън
Обещана бира шепнеше като насън.
Корсикански страсти, ритми, аромати,
Обет за връщане и романтични опиати.
Песен за Сардиния
Д:
Владение на бившите монарси,
рай за днешни олигарски,
макар и малко със тревога,
Сардиния пое залога.
И във селище тузарско,
вода ни бе шампанско,
и вместо в яхтен блус,
прегърнах те във автобус.
Последва тъй изпъстрен ден,
навярно злостно заклеймен,
изстрадалият мръсен град,
едва предложи ни обяд.
Сякаш на пазара в Абиджан,
негър най-засмян,
ти предложи огърлица,
на сасарската царица.
И тази пищна кавалкада,
всъщност черна естакада,
несъмнено помрачи,
географските лъчи.
Но ето че в Алгеро,
на брега с бутилки веро
и още всякакви боклуци,
нежно ме нарече „Муци“.
Видя ме във развоя,
прецизно оцени двубоя,
на мисъл и утопия
за живота философия.
В пещерата на Нептун,
аз препънах с в бастун,
сред беловласата тълпа,
чакаща желязната коса.
Умълчани и обезверени,
с духове почти сломени,
табелата на Ористано,
едва видяхме замечтано.
Във Каляри чудната изложба,
на изкуството модерно рожба,
ярки впечатления остави,
капчица култура се прибави.
Песен за Рим
Д:
Лежейки благо в скута
на романтичната каюта,
потеглихме за града вечен,
дето самотен всеки е обречен.
На високата прохладна палуба,
към Олбия погледнахме без жалба,
Тиренското море просторно,
ни отведе в място тъй греховно.
Ж:
Едва излезли от метрото,
Грандиозното изпълни ни окото.
Стоейки пред арената велика,
Вековете сменяха си лика.
Императорите с царствени слова
Сочеха надолу – известяваха смъртта.
Съзрях в лика ти Октавиан
Жестоко снажен и засмян.
А дали във мене ти видя
Ливия, коварната жена?
Д:
От Иберия и от Британия,
бойци, дошли за изпитания,
вълнуваха тълпата бясна.
Рома се оказа тясна!
Изгубихме се двама,
но гордо и без драма,
всеки своя път премина,
с радост за двамина.
Гордо и със слава,
пристъпих в папската държава
Ж:
През фейс контрола страховит
Преминах аз със чар прикрит.
Д:
Пред славата на Пиета,
изповядах твойта суета.
Ж:
По стълбите извити и стотици
Града съзряхме с погледи на птици.
Д:
Със възторг и със страдание,
за талантливото предание,
думите са твърде малко,
човека се усеща жалко.
Със труда на Буонароти,
хуманизмът проработи,
пръстите почти допрени,
сбраха погледите удивлени.
Видяхме залеза мечтан,
при испанския фонтан,
починаха телата уморени,
на стълбите добре редени.
Сетне стария Нептун,
заби любовния харпун
и оставихме монети,
към Рим с любов заклети.
Песен за Десетия ден
Ариведерчи, Рома!
Дори в десет тома,
всичко сладко и горчиво,
не ще опишем талантливо.
Краят вече наближи!
Почти потекоха сълзи…
Мнимите пожари угасихме,
глобата за радост не платихме.
В поредния заветен ден,
останах вечно запленен,
в град на яркия светия,
сдал имане за просия.
Сред кръстове и пилигрими,
с цветя постилах ти килими,
съдбата ни определи,
път без огън и стрели.
Вагонът лек и хвърковат,
в тоз многовековен град,
изрази величината,
за успеха на страната.
Страстта ни без укор и фасада,
пресуши фонтана на площада,
премина портата етруска,
по стентите стръмни запрепуска.
Духът на смъртоносната змиорка,
в папския стомах танцьорка,
проломи идилията наша,
ревността намери паша.
Епилог
Ж:
В Загреб и Любляна
Замечтана и засмяна,
Усетих полъха на идваща промяна.
Любов не се намира завещана.
Д:
Освен любов, освен роман,
светът забързан, завъртян,
предлага и отплата
- красотите на Земята!
Д и Ж:
Човекът е човек, когато е на път.
И докато сърцето тласка кръв във нашта плът
Ще изпълняваме заветно ний обета,
за който бе създаден факултета!!!
