7 снимки от Старозагорско
вторник, януари 11th, 2011Случва се така, че сега работя върху дипломната си работа за геоекологичното състояния на ландшафтите в част от басейна на р. Сазлийка (горното й течение предимно). Разглеждайки басейна на реката през програмата Google Earth*, ми щракна една идея, която реших да споделя. За миг пред погледа ми мина сметището при Мандра баир, което по стечение на обстоятелствата е почти в геометричния център на изследваната от мен територия. Сетих се за цялата обществена шумотевица, обхванала милата ми община около страстите ракитнишки и евентуалното изграждане на регионалното депо за отпадъци там**. Сетих се и за други места из старозагроския ни регион, които дори от „птичи поглед“ са видими. Бих ги нарекъл раните на родния ни край.
Реших да подбера няколко по-специфични от екологична гледна точка места и да ги споделя. Да ги споделя, защото те са в България и трябва да се акцентира върху тях. Още повече някои от тях са в непосредствена близост до Стара Загора. За част от тях има решение, за друга част – нищо не може да се направи на този етап от общественото ни развитие… За трета част – въобще не се сещаме, че съществуват и че са следствие от нечие хрумване и последвали действия.
И така…
№1
Ето как изгледжа от високо районът на Мандра баир – градското сметище от десетки години насам. Там в допълнение към очарователната действителност на горящи найлонови торбички и злования са и кариерите за добив на облицовъчни камъни. Мястото непосредствено граничи с обработваемите земи на Богомилово, Еленино и Християново. Там пасат и животни. Югоизточно от градското бунище има терен с крайно загадъчна същност, където сред купчини от строителни отпадъци могат да се открият следи от някогашна овощна градина. Това лято си направих труда да обиколя района на Мандра баир и да поснимам даже. Бях шокиран как няколко метра делят сметището от нива. В този ред на мисли съм твърдо зад проекта, който би следвало да се осъществи в землището на с. Ракитница. По-добре завод за боклуци, отколкото боклуци на открито.
№2
Останките от някогашния АТЗ все още са белег върху крайградския пейзаж. За съжаление подобна снимка слабо може да представи състоянието на терените около завода. Изглеждащите зелени геометрични фигури, източно и западно от завода са всъщност изоставени лозя и овощни градини, които са тотално опорочени от дейността на завода и спомагателните дейности. Бледият „малък триъгълник“, западно от завода, където все още стърчи единственият комин е всъщност бивш утаител. Днес там се разкрива плашеща гледка на терен покрит със прахообразна сяра, която вятърът с лекота разнася и придава вулкански аромат на покрайнините на бившия промишлен гигант. На територията на завода съществуват и други проблеми. Крайно загрозяващият вид мястото всъщност е последна грижа. Далеч по-опасни са цистерните с изключително опасни химични вещества, чиято съдба продължава да бъде неясна. Липсва и конкретна политика засега от страна на местната и централната власт в предотвратяването на една бъдеща екологична катастрофа при евентуално изтичане.
№3
Малко опропастено петънце в североизточната покрайнина на града. Това е Баритна мина. Мястото „нашумя“ през последните години като един от предполагаемите източници на атмосферно замърсяване в Стара Загора. Мнозина си спомниха предизборните слова на Светлин Танчев, че той знае „трети източник на замърсяване“ и логично бяха хвърлени съмнения и енергия към бившата мина. За съжаление ландшафтът около нея е доста неестетичен и е като рана сред вилната зона, формирала се източно от р. Бедечка.
№4
Още един паметник на недоизмислените неща. Язовир „Чаталка“. Ясно се вижда огромната насипна стена, която в наши дни стои като символ на грандиозните социалистически мелиоративни идеи. Язовирът не изпълнява функциите си. Днес водното огледало е нищожно, но поне е любимо място на рибарите от града и околните села. Иначе на снимката се вижда почивната станция, построена доста преди да бъде свършена основната работа по обекта. Иначе тук са разкрите едни от най-значителните археологически места в Старозагорско – селищна могила, римска вила и т.н. Дано някога тези открития бъдат умело разработени като туристически обект и мястото бъде реабилитирано.
№5
Мини Марица изток. Когато се отваря програмата на Google Earth и се зареди сателитен образ, за да се обхване цялата страна на монитора, то в югоизточния край на родината ни се вижда бялата „метастаза“. Това необходимо зло предстои да бъде рекултивирано в едни бъдни времена, а също така да обезпечава енергетиката ни, заедно със стопанското благоденствие на областта ни.
№6
Това е река Сазлийка при село Боздуганово, община Раднево. От към левия й бряг се вливат последователно реките Азмака и Бедечка. След вливането на втория приток Сазлийка губи своята прозрачност, но за сметка на това придобива непоправимия аромат на старозагорските отпадъчни води. Когато в един момент пречиствателната станция край града започне да третира изходните води, най-голямата река в Старозагорското поле ще има шанса да се „възстанови“. В горния десен ъгъл на снимката се вижда голям птицекомбинат. Любопитен момент на снимката е Боздугановският лес. Просеките сред дъбовата гора са всъщност част от военен полигон, който предстои да бъде пресечен от новостроящата се отсечка на АМ „Тракия“.
№ 7
Полигонът при с. Змейово. Едва доста „чувствителна“ за старозагорската обществост територия. Десетки години наред до околните села достига шум от взривове. Години наред над полигона тегне злокобната сянка на обвинение за тежката екологична ситуация в Града на липите, породена от обгазяванията. Днес дейността на полигона е под пълен граждански контрол. Извършва мониторинг на атмосферния въздух, повърхностните води и почвите в и около територията на полигона. И все пак за част от гражданите – съмнението остава.
Материалът следва да бъде публикуван и на страницата на Екоцентър – Стара Загора
* Снимките са запазени като изображения от програмата през декември 2010 г.
** Бъдещето депо за третиране на битове отпадъци трябва да бъде изградено в землището на с. Ракитница, оттам „страстите ракитнишки“, поради множеството протести на жителите и цялата обществена суматоха около проблема.
Сърните са част от местната екзотика…
