май 5

Из “Централния Балкан”

Бяхме си наумили с колегите от групата по Биогеография на България и нашият ръководител Асен Асенов да катерим вр. Ботев тия дни. Обаче времето имаше други планове и силната снежна виелица на билото се оказа значима причина да се върнем назад след няколко часа “драпане” към заветния връх. Е, разбира се, видяхме долината на река Тъжа, която не бе включена в предварителните ни намерения… Така че невидяното Райско пръскало бе компенсирано донякъде с Кадемлийското и Бабското пръскало…

И така… Нека фотовпечатленията сами изразяват…

Към връх Русалка/Марагидик

Жълто море…

Пролетна свежест…

Изглед от кв. Острец, Априлци…

Кадемлийското пръскало…

Мразовци…

Красавец…

Тежка клетва…

Утринна роса…

Саламандър…

“Човекът е човек, когато е на път!”

апр 29

По дните на Великдена…

Почивка, отмора, релакс или както и да се каже, все е точно. Дните около най-големия християнски празник са времето на заслужена почивка и възможност за отдаването на любими дейности или просто на дълго чакан момент на бездействие, равносилен на удоволствие. В тези дни човек се среща с любимите си хора, старите приятели, местата, за които жадува да виде отново след дълго време на отсъствие от родното място. И така Христос воскресе и то събитието бе потвърдено от редица места. Остава ни да вярваме във Възкресението и да се молим за спасението на душите си и да се наслаждаваме на кратките си земни дни, стремейки се да правим добри и богоугодни дела.

Публикуването на следващите снимки едва ли може да се окачестви като добро или богоугодно дело, но поне ще предаде фотовпечатленията ми от празника и дните около него…

Не си позволих да снимам в и около черквата в нощта на Възкресението, считайки го за неморален акт или по-точно обезпокоителен светата литургия. За съжаление пък станах свидетел за поредна година невъобразимо голям мащаб на простотия и неадекватност на обществото ни. Явно 2/3 от хората, отишли в Божия храм, за да “обикалят храма” са го направили от идеята да споделят своето геройство като хвалба или просто от липса на други ангажименти. Така или иначе гледката на хора, държащи се като на чалга концерт или като в зоопарк в и около черковната сграда е жалка и показваща ни състояние на обществото ни. Жалко… Има да се учи още… Дори как да бъдем поносими християни.

Снимка на трафопостно здание ден преди Възкресението… Няма отношение с празника, но е от тези дни…

Цветовете на празника…

Пролетните цветове на Тракия…

В зоопарка на родния град…

Срамежливост…

Любимият ми парк…

Проста красота…

Алея…

Дъга…

апр 20

Досег с Чернатица…

Поредният запомнящ се уикенд със страхотните хора на страхотното място. Чернатица, Родопите. През село Храбрино, хижа “Родопски партизани” към хиша “Бряновщица”, а на другият ден към възрожденска Перущица. Зеленина, пролетна прохлада и свежест. Невероятното лице на пролетта по северните склонове на Родопите. Отново в култовия град Перущица.

И така фотовпечатленията:

Проломяване в зеленина…

Кукувиче грозде…

В липовия лес…

“Още има…”

Зеленото е модно…

Опит за летене…

Магията на Родопите…

Камбана за неизвестното…

“Води ме, партийо, води ме,

под твойте бойки знамена!

Свети с червеното си име,

чрез хилядите имена!”

“Разстрел и след разстрела - червеи.

Това е толкоз просто и логично,

но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!”

“Септември ще бъде май.

Човешкият живот

ще бъде един безконечен възход

нагоре! Нагоре!”

Колекционерство…

Любов ли бе да я опишеш…

Розова пеперудка…

Под клоните на любимото ми дърво…

апр 17

Връх на вярата - смирение и възторг

За трети път в краткия си житейски път на фона вечността имах възможността да бъда на полуострова Света гора. Отново се почувствах като поклонник сред свещените за Православието земи и разположените там манастири и християнски светини. Този път освен поклоничество и опознаване на манастирските обители имах и друга цел - отдавна поставена и доскоро изглеждаща трудно осъществима. Изкачването на Атон, едноименният връх висок 2033 м. Успях. Невероятно и незабравимо изживяване, впечателие и усещане. Освен върхът успях да посетя и непознати за мен монашески обетили - манастирите Павлу и Констамонит и скитовете Агио Василио, Агиа Ана и Неа Скити. За трети път посетих славянобългарския манастир “Свети Георги Зограф”. Въобще срещи и общуване с много дух, енергия и символика, които е непосилно да бъдат описани с думи.

Фотовпечатления от пътуването в опит да придам поне малка част от духовното велечие и неповторимост на Светата гора.

Върхът на вярата…

Поглед от върха…

В Божия храм на върха…

Впряг в подножието на върха…

Манастирът Григориу - на северозападния склон на върха…

Водопадът…

Красота…

Смирение…

Манастирът Павлу…

Славянобългарският манастир…

Трудът е красив…

Глуха подреденост…

Ирисова гледка…

Цветя и бряг…

Само бряг…

апр 5

Пролет пукна, ние не…

Човек трудно може да усети пролетта в “град” като София. Затова и трябва да се пораздвижи малко из красивите места на Родината. Радвам се, че с готината географска банда на “съревноваващите се” успяхме да прекараме още един незабравим ден заедно!

Разбира се, налице са и задължителните фотовпечатления…

И така…

Пролет…

Идилия…

Извор на живота…

Водопад?

Голямата вода скача при Скакля…

Иглика…

Село родно…

Село родно 2…

Мистицизъм…

Проломът…

Ей, чуй, БДЖ! Шампион е Берое!!!

мар 30

По склоновете на Южна Рила

Страхотен уикенд със страхотни хора на страхотни места в страхотно време!

Човекът е човек, когато е на път!

Земните пирамиди… Стоб стобува…

Каньонът:)

За кого бият камбаните?

Добърските баби…

Изгрев над Родопите…

Пирин…

Горският певец…

Блясък…

Цветята…

Света Петка… Ирония на имената…

Клептуза…

България?:(

Асортимент…

мар 29

Къде е логиката?

Скоро след като Турция бе сред първите държави, признали независимо Косово, турският премиер Ердо(г)ан (законността, на чиято партия в момента е обект на турското конституционно право) бе на посещение в Кърджали - областен град на единствената област, чието българско население е малцинство спрямо етническия си произход.

Разбира се, градът е напълно случайно избран… Заради близостта му с “Горна Арда” - онзи грандиозен инфраструктурен обект, който не се осъществи заради турския менте консорциум “Джейлан”…

А може би се питате каква бе логиката отново да се даде шанс на Турската република да строи инфраструктурен обект с национално значение и така да се афишира ролята на въпросния ефенди? Ами питайте се…

Май нормална държавническа логика няма? Е, поне ще осигурим безпроблемен достъп на турската агентура в България и ЕС… И до националната ни “сигурност”.

Сградата на Българския парламент, 2005

мар 21

Трудно е да бъдеш бог

“Те не знаеха, че бъдещето е на тяхна страна, че бъдещето без тях е невъзможно. Не знаеха, че в този свят на страшните призраци от миналото те са единствената реалност на бъдещето, че са фермент, витамин в организма на обществото. Унищожете този витамин и обществото ще загине, ще започне социален скорбут, мускулите ще отслабнат, очите ще изгубят остротата си, зъбите ще изпадат. Нито една държава не може да се развива без наука - ще я унищожат съседите. Без изкуствата и общата култура държавата губи способността си за самокритика, започва да насърчава погрешните тенденции, започва всяка секунда да ражда лицемери и отрепки, да развива у гражданите консумативност и самонадеяност и в края на краищата също така става жертва на по-благоразумни съседи. Можеш колкото си щеш да преследваш книжниците, да забраняваш науката, да унищожаваш изкуството, но рано или късно ще трябва да се сепнеш и със скръцване на зъби да направиш път на всичко, което властолюбивите и невежи така силно мразят. И тези сиви хора, които държат властта, колкото и да презират знанието, не могат да направят нищо против историческата обективност, могат само да я забавят, но не и да я спрат. Те презират знанието и се боят от него, но все пак неизбежно стигат до извода, че трябва да го насърчават, за да се задържат. Рано или късно те трябва да разрешат университетите, научните дружества, да създадат изследователски центрове, обсерватории, лаборатории, да създадат кадри, хора, които мислят и знаят, хора, които се изплъзват от контрола им, хора със съвсем друга психика, със съвсем други потребности, а тези хора не могат да съществуват, още по-малко да функционират в предишната атмосфера на долно користолюбие, на дребни интереси, на тъпо самодоволство и чисто плътски потребности. На тях им е потребна нова атмосфера - атмосфера на всеобщо и всеобхватно знание, пропита с творческо напрежение, потребни са им писатели, художници, композитори и сивите хора, които държат властта, се принуждават да им направят и тази отстъпка. Който се инати, ще бъде пометен от по-хитрите противници в борбата за власт, но който прави отстъпката неизбежно и парадоксално, против волята си, сам си копае гроба. Защото растежът на културата на народа в цялата й широта - от естественонаучните изследвания до спообността да се възхищава от голямата музика - е смъртоносна за невежите егоисти и фанатици…”

Един добър приятел ми прати линк, който да прегледам преди доста дни… Е, аз едва сега успях да го прегледам… И реших да си извадя този абзац и да го пусна в моя блог. Страхотен е! Страшен е!

След прочитането на този откъс със сигурност ще прочета при първа възожност “Трудно е да бъдеш бог”… Прочете го и вие…

мар 17

“Хубавец” и Карловско…

Най-сетне на планина след сесийна ентропия… Туристическият сезон ОТКРИТ!!!

Апостолът…

Карлово…

Началото…

Карловско…

Старата река…

Непроумимото…

Философията на природата…

Ландшафт:)

Право на мнение…

Светлина в тунела?

фев 23

Кварталът на богатите…

Днешните фотоимпресии от родната Зара… Този път няколко бързи снимки от покрайнините на кв. “Лозенец”:

Общи впечатления…

Млади моми от ромски произход с малък горд потомък на циганския род…

Всенародни тържества/ежедневие/циганска работа…

Панарамен изглед над към Квартала на богатите…

Бял спретнат панелен блок с кон отпред?