The Young Geographer

Светът през моя блог

Италиада

петък, юни 12th, 2009

Наскоро премина едно от дългите ми и интересни странствания по света. 3 нови държави, два средиземноморски острова, едва велика пещера, един велик бряг, в дома на един велик човек… Трудно може да се опише всичко… По традиция с моята добра приятелка и колега в университета Жужка списахме поетично-шеговито произведение, което по весел начин да представи пътуването… през погледна на двама лирически влюбени героя… Ето я и нея: Италиада

Пролог
Огря ни месец май
И тръгнахме из родния ни край.
С Огоя, Буковец и Плана
Започна нашта лятна драма.
Но погледите географски,
Любопитни, умни, тарикатски,
Устремени бяха надалече,
Където Наполеон на Жозефина се обрече.

Песен за първите дни
Д:
Там при карста на Постойна,
любовта ни без пробойна,
отново се възпламени,
моя сладка Южени.


Релсовият път подземен
и късметът неизменен,
запознаха ни с протей,
властен синтров чародей.


Без да ползваме паспорт,
при един прехвален порт,
Адриатика ни даде среща
с цитаделата зловеща.


Етнически конгломерат,
на романси тъй богат,
Триест успя почти,
надеждите да помрачи.


Но чудният ни екипаж,
с хора всякакъв типаж,
се намери в Палманова,
 място с приказна основа.


Истината да признаем честно,
градчето причудливо неизвестно
нашите мечти засили,
за приключения ни даде сили.


При мостовете над Арно,
любовта ни без брашно,
дъх на ренесанс пое…
Къде ли ще ни отведе?!?


По следите на Петрарка,
ти си моя господарка!
Чакам да се заповяда…
Дори сред кръговете в ада!


Потънали в любовен сън,
с рафинерия една отвън,
водата в банята студена
не ломи любов сплотена!

Ж:
След влажния хотел в Ливорно
Запътихме се през море просторно
Към остров тъй бленуван
От всеки романтик сънуван.


Д:
Ливорно само блян остана…
Нервите от стомана,
получиха добър покой,
далеч от бури и прибой.


През архипелага миоценски,
плавайки под флага френски,
достигнахме до обетования бряг,
на остров толкоз благ.


Ж:
Вятъра обрули ни косите,
Елба и Капрая вдъхновиха ни мечтите.
Порехме вълните с дъха на любовта,
Човешката нерадост тук беше нищета.


Д:
Последнаха библейск дни…
Видяхме живи нашите мечти.
Като че ли райските врати,
приеха скромно нашите души.

Песен за Корсика
Ж:
В Бастия слязохме пленени
От въздух, слънце и засмени
Разходка бърза подари ни
Тъй много спомени красиви.


За влака малко съжалихме,
С немците почти се сбихме.
След туй по долини зелени, романтични,
любувахме се ний на гледки идилични.


И друго влакче в Корт ни разведри,
Където по Еразъм сбъдваш своите мечти.
И най-накрая там, в района на Аячо,
Ти беше истинския супер мачо.


С Наполеон започна следващия ден,
Ума на всеки от грачето бе пленен.
И там, пред родословното дърво на Бонапарт,
На приказните дни ни беше даден старт.


В Сартен, там отгоре где монаха,
с одеждите червени сиромаха,
живота си бе дал за вярата Христова
бе вкусил от човешката отрова.


През скали, гори и тъй прекрасни долини
Времето минаваше и още много ни сплоти.
И така в един прекрасен миг
Пейзаж върховен пред погледа ни бе открит.


Кредния варовик целунал бе вълните
И най-прекрасна гледка радваше очите.
С кораба фамозен погалихме водите
И трепна жива радост, изпълнила душите.


Горе по стената катерихме се диво,
Скалните пейзажи действаха като гориво.
Вечерта отбихме се при мама,
аз бях твоята красива дама.


Сред шансони и камбанен звън
Обещана бира шепнеше като насън.
Корсикански страсти, ритми, аромати,
Обет за връщане и романтични опиати.

Песен за Сардиния

Д:

Владение на бившите монарси,
рай за днешни олигарски,
макар и малко със тревога,
Сардиния пое залога.


И във селище тузарско,
вода ни бе шампанско,
и вместо в яхтен блус,
прегърнах те във автобус.


Последва тъй изпъстрен ден,
навярно злостно заклеймен,
изстрадалият мръсен град,
едва предложи ни обяд.


Сякаш на пазара в Абиджан,
негър най-засмян,
ти предложи огърлица,
на сасарската царица.


И тази пищна кавалкада,
всъщност черна естакада,
несъмнено помрачи,
географските лъчи.


Но ето че в Алгеро,
на брега с бутилки веро
и още всякакви боклуци,
нежно ме нарече „Муци“.

Видя ме във развоя,
прецизно оцени двубоя,
на мисъл и утопия
за живота философия.


В пещерата на Нептун,
аз препънах с в бастун,
сред беловласата тълпа,
чакаща желязната коса.

Умълчани и обезверени,
с духове почти сломени,
табелата на Ористано,
едва видяхме замечтано.


Във Каляри чудната изложба,
на изкуството модерно рожба,
ярки впечатления остави,
капчица култура се прибави.

Песен за Рим
Д:
Лежейки благо в скута
на романтичната каюта,
потеглихме за града вечен,
дето самотен всеки е обречен.


На високата прохладна палуба,
към Олбия погледнахме без жалба,
Тиренското море просторно,
ни отведе в място тъй греховно
.
Ж:
Едва излезли от метрото,
Грандиозното изпълни ни окото.
Стоейки пред арената велика,
Вековете сменяха си лика.


Императорите с царствени слова
Сочеха надолу – известяваха смъртта.
Съзрях в лика ти Октавиан

Жестоко снажен и засмян.

А дали във мене ти видя
Ливия, коварната жена?


Д:
От Иберия и от Британия,
бойци, дошли за изпитания,
вълнуваха тълпата бясна.
Рома се оказа тясна!


Изгубихме се двама,
но гордо и без драма,
всеки своя път премина,
с радост за двамина.


Гордо и със слава,
пристъпих в папската държава

Ж:
През фейс контрола страховит
Преминах аз със чар прикрит.

Д:
Пред славата на Пиета,
изповядах твойта суета.


Ж:
По стълбите извити и стотици
Града съзряхме с погледи на птици.

Д:
Със възторг и със страдание,
за талантливото предание,
думите са твърде малко,
човека се усеща жалко.


Със труда на Буонароти,
хуманизмът проработи,
пръстите почти допрени,
сбраха погледите удивлени.


Видяхме залеза мечтан,
при испанския фонтан,
починаха телата уморени,
на стълбите добре редени.


Сетне стария Нептун,
заби любовния харпун
и оставихме монети,
към Рим с любов заклети.

Песен за Десетия ден
Ариведерчи, Рома!
Дори в десет тома,

всичко сладко и горчиво,
не ще опишем талантливо.


Краят вече наближи!
Почти потекоха сълзи…
Мнимите пожари угасихме,
глобата за радост не платихме.


В поредния заветен ден,
останах вечно запленен,
в град на яркия светия,
сдал имане за просия.


Сред кръстове и пилигрими,
с цветя постилах ти килими,
съдбата ни определи,
път без огън и стрели.


Вагонът лек и хвърковат,
в тоз многовековен град,
изрази величината,
за успеха на страната.


Страстта ни без укор и фасада,
пресуши фонтана на площада,
премина портата етруска,
по стентите стръмни запрепуска.


Духът на смъртоносната змиорка,
в папския стомах танцьорка,
проломи идилията наша,
ревността намери паша.

Епилог
Ж:
В Загреб и Любляна
Замечтана и засмяна,
Усетих полъха на идваща промяна.
Любов не се намира завещана.

Д:
Освен любов, освен роман,
светът забързан, завъртян,
предлага и отплата
- красотите на Земята!

Д и Ж:
Човекът е човек, когато е на път.
И докато сърцето тласка кръв във нашта плът
Ще изпълняваме заветно ний обета,
за който бе създаден факултета!!!

За Антарктида… и още нещо!

сряда, май 13th, 2009

13 май. Звучи почти фатално. За мен пък - не! Днес бе един от запомнящите се дни в живота ми. Днес не само бе държавният ми изпит за педагогическа правоспособност, днес бе и своеобразно бойно кръщение за учителските ми въжделения. Доволен съм. Битката мина победоносно. Даже бих определил деня като един от географските върхове в живота си, наред с такива като 11 май, 16 юни и други славни дати, обвързващи живота ми разни събития, оставили осезаема диря в личността ми.

С повече емоции на места, с по-малко притеснение от очакваното. Тъй урокът за Антарктида мина “като по учебник”. И моите любими седмокласници бяха железни! Напълно оправдаха песимистичните очаквания за стъписване и хаос, характерни за малките деца.

Всъщност не знам въобще защо реших да споделя тези си мисли тук. Може би трябва да споделя радостта си не само от успеха, но и от удовлетворението на успешното учителство за тези месеци. И нали моите най-близки хора са малко по-далеч от Софийското поле… Някак си ми остава ненапълно изразена радостта. Както и да е… Животът продължава. Току-виж един ден стана учител за по-дълго… Или пък си остана с тези кратки, но сладки спомени от 128-то СОУ…

БОГОДИХАТЪР

четвъртък, май 7th, 2009

В предпоследния ден от великата шестдневна почивка бяхме решили с Жужка, Ави и Тони да се разходим до село Плана. Да, то е едно от най-отдалечените кътчета на столичната ни община. И тъй с автобус №70 (малко над час пътуване) стигнахме заветната цел. Точна на площада на Тормачка махала, слизайки от автобуса, ни забрули зверска градушка. Разбира се, една жена на пределна възраст не пропусна със злоба да ни укори, че сме там и че трябва да се връщаме, щото нямаме акъл. Друг път ще коментирам склонността масово жените в третата възраст да бъдат изключително злобни, заядливи и жестоки в поведението с обществото.

Естествено, че не се отказахме от плана си. Просто влезнахме в класическата селска кръчма отсреща. За по бира… и локум. И тъй наслаждавайки се на сладко-простоватото местно наречие, героичните снимки на убити диви свине и гордите ловджии по стената, изведнъж нашата Жужка промъмори нещо от рода на “О, Боже” или “О, Господи”, както и да е - няма значение!

Втрещеният й поглед ни насочи към отсрещната врата, водеща навярно към някакъв склад или кенеф. На въпросната врата имаше на пръв поглед нормално изглеждащ плакат на някаква си фирмичка ЕТ, да речем. Но НЕ! Това не бе някакъв си там треторазряден плакат на някакво си ЕТ. Това бе гордият плакат на фирмата “БОГОДИХАТЪР” ЕООД за 2009 година! Е, име като име (Да бе, да!). Предположихме, че навярно е някакъв наниз от първите букви на част от родата - Богдан, Дияна, Хари… и нещо си с Тър…

Докато обаче съзнанието ни бе подсилвано от биричката и локума и бореше етимологията на тайнствената абривиатура, погледът ми се фокусира върху изображенията, разпръснати някак си небрежно-арт по синия фон на вече покорилия любопитството ни календар. В горния десен ъгъл съзрях изображение на Богородица и младенеца. Щрак! Пресветна нещо в съзнанието ми в посоката на семантично-етимологично-абривиатурните ни тегоби. Ще да е нещо религиозно това БОГОДИХАТЪР! Втори аргумент в подкрепа на вече облеченото ми в слова съждение бе наличието на второ религиозно изображение - по моя пренцка това бе Св. Николай Мириклийски. Контрааргумент веднага бе отправен към мен от седящите на импровизирания ни научно-културен съвет. Няма да е с религиозна цел - защото има и изображения на багер и два трактора, също пръснати по синия фон! Ха - видя се и снимка на мъж, хранещ кон - навярно гордия собственик на стопанската единица? Удивленията ни не стихваха и действително мога да заявя, че  успяхме да симулираме класическа мозъчна атака. Нервните импулси прескачаха в съзнанието ни до момента, когато те или спряха светкавично, или най-вероятно информацията им дойде в повече. Съзряхме и последния ключ към нашите съждения. Липстващото звено в логическата конструкция на нашите предположения за предмета на дейност. Там долу вдясно ние успяхме от няколкото метра разстояние да различим и последната скрита за нашето съзнание частица, чието слагане навярно щеше да доведе до цялостното подреждане на планския пъзел! Да, наистина! Там ние съзряхме гордия торс и глава на здрав кон, възседнат от млада хубава и чисто гола жена. Руса, разбира се! Заключих непоклатим: “Несъмнено “БОГОДИХАТЪР” ЕООД е със сложна вертикална и хоризонтална диверсификация на дейноста си и навярно поддържа най-големия български онлайн портал за Православие, Агротехника и Сексиграчки!” Доказателствата бяха налице! Логиката желязна!  Задачата решена! Е, добре де! Почти решена. Оставаше само да се замъкна на стратегическа позиция, позволяваща ми да направя снимка на без(с)порно най-великото творение на приложното графично изкуство в планско. И тъй любознателната ми осанка скоро се намери пред вратата с фотоапарат в ръка. “Тоа не е изхода, бе” “Остаи гу. Он си снима” и тем подобни сквернословия не сломиха фотографския ми устрем и днес гордо мога да изпълня общочовешкия си и граждански дълг - да публикувам това достижение на мисълта, това недоносче на провидението и това геройство на българската народопсихология. Дами и господа, другарки и другари - БОГОДИХАТЪР:

По-наблюдателните от вас ще забележат и наличието на някакъв опит за църковен календар под всеки месец. И при все, че в чичо Гугъл не излиза нищо за тази фирма (след този пост нещата няма да стоя така - ха-ха!), ето тя вече има своето достойно рекламно място в интернет пространството. Всеки един от вас може да се обади на посочените телефони и да подпомогне стопанското развитие на планския икономически мастодонт.

След тия словоизлияния разказът за по-съществената част от планската ни разходка би бил доста семпъл. Тъй че ще се огранича само с няколко снимчици:

Усмивка…

Нашето убежище от дъжда… и Божи храм!

Вървят ли двама…

Велик е нашият войник

сряда, май 6th, 2009

Гергьовден е! Честито на имениците!

Днес, когато е денят на Свети Великомъченик Георги Победоносец се чества и Българската армия. За пръв път присъствах на военния парад в центъра на столичния ни град. Обикновено в почивни дни съм нейде извън цивилизацията, но този път се организирахме с едни хубави хора и отидохме. Точно срещу централната трибуна.

Ето и някои моменти…


21 км встрани от Пролома

вторник, май 5th, 2009

В неделния ден се разходихме с Ави, Жужка и Бяла из района на Искърския пролом. Като за начало нека само да спомена, че идеята за маршрута бе крайно спонтанна и без особен повод. И тъй се намерихме към 11 часа (след отвратително пътуване в претъпкан и миризлив влак) в Свогенско…

Пътешествието ни започна с романтичен обяд край водослива на Бакьовска река и Искър. Мъчно може да си представи човек на какъв грозен нанос се бяхме разположели, но това е призванието географско! Скоро хванахме долината на Бакьовска река (десен приток на Искър) и от Реброво пеша към Батулия, а оттам до Батулийския манастир “Св. Николай”. Уви, мястото на манастира и неговия изглед не успехя да надмогнат в размислите ни полукръчмарската обстановка, намерила почва в земите на богославната обител. След кратък теологочен разговор помежду ни настана време за път.

Отправихме към махалите на Буковец, където и замалко ни се размина схватка с банда диви свине… Слушайки някаква безумна песен от телефона на Евгения и ръсейки глупости, изведнъж чухме някакъв странен тътен. Пред нас имаше цяло стадо с диви свинчета. Все едни такива хубави, черни и мазни. Бяла нададе команда “Стой” и всички се спогледахме притихнали. Никой не бе попадал на такова природно зрелище, при все че сме все хора със значителен опит в планинарството. Ави успя да заснеме татко глиган и част от челядта му, но като че ли Жужка нещо потрепера (изказът ми не ще никога да достигне висоти, които да дадат достоверна нагледна представа за всеобщото ни изумление!)… Решихме единодушно по-възможно най-тихия и лек начин да се отдалечим назад. Речено - сторено! Обсъждайки вече екшън план за преминаване в по-горен пояс на гората или безславно завръщане, зачухме тътен. Стадото от 20-на свине се отправи право надолу по стръмния склон, застлан с букова шума. След минутка срещу нас се зададе автомобил. Съдбата ни помогна. Едва ли често минават коли по черния път… За щастие останахме само с весели спомени.

Обяд в Буковец край рекичката пенлива и някаква си там кошара с ярета. Местните (все пак намерихме хора там) ни запътиха в правилна посока и ето че пътуването продължи в своя весел ход към село Огоя през една от седловините на Голема планина. Ветровитото време и умората на Жужка не сломиха духа ни за катерене и скоро обходихме значителна част от билото, заснемайки страхотни гледки. После през черния път на черноборовата гора се запътихме към заветното нам село. Тъй пристигнахме в селския център 15 мин. след като единственият автобус бе потеглил… Та надолу по долината пешком!

Късметът не ни изневери този път. Към 10-я км от връщането към Реброво ни качиха на автостоп. Жужка прояви своя талант да спира самотни мъже в коли…

Навреме пиехме биричка на гарата в Реброво. Хубав и забавен ден бе!

Ето и някакви фотовпечатления…

Благодарности на Жужка за картата на великия ни маршрут!

Река Бакьовска…

Смърт на фашизма! Свобода на народа!

Манастирът…

Село Огоя от високо…

Нечий неизвестен гроб…

Орехова градина…

“Тук бяха изложени главите на убитите… в боя при Батулия партизани…”

Χριστός Ανέστη!!Христос Воскресе!!

четвъртък, април 30th, 2009

Четвъртото ми поклонение в Светите земи атонски, там, гдето освен Майката Божия никоя жена не може да се докосне… И тъй 4 дни по пътеките от, за и покрай Славянобългарската света монашеска обител Св. Влмч. Георги Зограф…

Еми вече мога и традиция да го нарека. Четвърта поредна година имам възможността да се докосвам до един по-друг свят. Място, толкоз далечно от суета, безумия и низки страсти… Място, където, включвайки за минутка само мобилния си телефон и прочитайки безумните съобщения, ме кара да разбера, кои са по-смислените неща в живота. Не искам да звуча излишно преповдигнато или трогателно. Най-вече защото мястото, където бях ни учи да бъдем смирени и добри по свой тих и доброжелателен начин.

Зарад туй не ще посмея с излишни словоизлияния да преоописвам нещата, отдавна споменати в жития, книги и разкази. Всеки заинтересуван от благочестития център на Православната ни вяра, може сам да се ограмоти и при повече желание да достигне светите земи атонски, ако туй е угодно Богу…

От мен остава да споделя само… само това, което видях! Почувстваното, наученото и размисленото остава за мен…

Бялото море при началото на Халкедическия полуостров…

Пристанищната кула при Уранополис

Полет с песен…

2033 м… Атон!

На паша…

Симбиоза…

Отблясък в следобедния дъжд…

Градините зографски…

Дивият рошков… Дървото на Юда или Cercis siliquastrum

Нещо като от Гауди, ама са кипариси…

По пътя на прочутото светогорско вино…

Да, всъщност всеки върви по своя път…

Хилендар!

Ангел над скита Св. Георги?

В полите на Витоша…

неделя, април 5th, 2009

5 села (Мърчаево - Рударци - Кладница - Студена - Боснек), 1 язовир, 2 блата, 1 пещера, яки снимки и всичко това само за един ден и 20 км пеша в полите на Витоша (Боснешки карстов район)…

Да, несъмнено този ден ще се запамети в съзнанието ми… Едва ли ще са много като него (Дано всъщност са!), когато аз и верните и ентусиазирани географи-съратници се реем из ландшафтите на Родината. Този път идеята бе да преминем по един доста пренебрегван, непопулярен и некомерсиален маршрут във Витоша. О, да! Има и такива все още! След кратък трип със 102, 5тм, 5 и 59 се озовахме в Мърчаево - последното село на Столичната община преди община Перник. Та оттам пешком през Рударци (където наблюдавахме и за малко местния мега сблъсък-дерби между домакините от “Минерал” Рударци и гостите от Кладница), та после и през Кладница… И се почна великото “проникване в ландшафта”, та и на него в нас… чрез кал, тръни, прах, вода, листа, оглозгани кости и т.н. Но дори и сгрешеният на няколко пъти път, не ни попречи да се насладим на спокойствието и пролетната красота. Ненадейно се оказахме и при бреговете на язовир “Студена”, но там имахме кратко време да се полюбуваме, уви, Боснешкият карстов район ни зовеше!

Останалата част ще си довизуализирате чрез снимковия материал по-долу. И само последна вметка - пътуването завърши със знаменателно пътуване с автобус 18 от Боснек за Перник, а после с влак до Горна баня, а оттам с 260 и 102 до мирния и чист Студентски град.

И фотовпечатленията:

Ами добре сте дошли!

Мда, и такива гледки има между комините на Перник и боклука на София…

Ха, коя ли е тая река… Жедна, Матница или някоя друга… Много предположения се чуха:)))

Язовирът…

Един наистина идиличен път…

А лятото е още далеч?

Къщичка в полите на Витоша…

Очевидно фундаментални проблеми вълнуват делничните дни на хората в Боснек!

И един типечен карстов ландшафт от Боснешкия карстов район…

Старата кръчма на  Петрус…

На гарата в Перник… С молитва да не бъдем обект на поредната култова новина от този иначи симпатичен град:)

Еми това е…

THE REVOLUTION WILL NOT BE TELEVISED

четвъртък, април 2nd, 2009

Близо седмица стоя отворен един подпрозорец на браузъра, който използвам, с документален филм за Уго Чавес. Все не намирах час и двадесет минути, за да го изгледам. Добре, де! Намирах си други губещи времето занимания, тъй че да си намеря извинение на мързела, обхванал иначе любопитния ми Аз.

И така най-сетне преди 10 минути успях да изгледам филма. Ще го гледам отново. Навярно съвсем скоро. Филмът носи името на заглавието на самия пост тук. Смея да кажа, че е велик.

Ето и седемте ми бележки по филма:

1. Началото е страхотно с кадрите от кандидат-президентската кампания на Уго в Боливарската република - той, качен на камион обикаля из индианските села, облечен в анцуг с цветовете на родината си. Хората го приемат за Месията.

2. Интервютата на хората от гетата, които той е вдъхновил за пръв път да гласуват и да се интересуват от политика. И най-вече - маниакалността, с която ги е накарал да четат и научат конституцията на страната си. Да знаят своите права.

3. Другата страна на барикадата - ощетеното малцинство на богатите, които вече не са водещ фактор в страната си. Петролният бизнес е национализиран и доходите от износа на нефт са вече част от държавния бюджет, а не се преразпределя от няколко водещи фамилии. Все пак Венесуела е четвъртият водещ износител на петрол в света. Техните сбирки, в които се обучават да са мнителни спрямо прислугата, защото тя следи за врага!

4. Иначе толкова симпатичните американци, с тяхната безкористна външна политика!

5. Уго на власт - обиколки изстраната, комуникационна му политика. По 200 писма на ден от своите избиратели! И разбира се, невероятното му ТВ предаване “Ало, Президенте!”, в което всеки човек има шанса да говори със своя герой.

6. ЦРУ. Аналогичен опит на този в Чили, когато демократично избраното комунистическо правителство на Салвадор Алиенде е свалено и погазено от американската подлога Пиночет.

7. Толкова нескопосан опит за преврат, че както се изрази Влад “да направиш противника си 100 пъти по-силен”. Уго вече е легенда, той е Бог.

Спомням си смътно тия събития. Спомням си как ги следиха по българските новинарски емисии. Всичко ми се струваше толкова абстрактно. След този филм няма как да не засиля моралната си подкрепа към Уго и неговите идеи и борба.

Горещо препоръчвам на всекиго да изгледа филма. А той е на следния адрес:

Благодаря на Влад, че ме светна за тоя филм!

Из Скринския пролом

вторник, март 31st, 2009

И ето че първото пролетно излизане сред родната природа е вече факт. В закътания, но красив, Бобошевски край намерих достатъчно енергия и за настоящата тежка седмица…

Няма как да пропусна задължителните фотовпечатления:

Расте, но не се изхвърля…

петък, март 13th, 2009

… или новият девиз на Столицата.

Миналата седмица не ми правеше особено впечатление, че няма сметосъбиране в квартала ми Студентски град. Може би снегът, калта и кучетата помагаха някак си за общия размит фон, формиращ се в съзнанието ми. Но тази седмица нещата вече станаха нетърпими… Вече е почти невъзможно да вървиш без да газиш в боклук. Нямам намерение да критикувам столчиния кмет-супер герой. Смятам, обаче, да споделя някои снимки от днешната ми сутрешна разходка до автобусната спирка, пътьом за Университета.

Хубавото е, че се дава шанс на нови екосистеми и еволюционни звена да се образуват в целия този екологичен колапс.

Идеалното място за игра на децата…

Жалко, че трябва да наблюдаваме съчетанието от обновените студентски общежития и кално-боклукджийската действителност.

Ами според мен екологична криза в София и специално Студентски град има. Както е пекнало, очаквам скоро да избухне епидемия от петнист тиф или западнонилска треска. Освен това съвременната картографска наука има ново достижение - за пръв път се описаха карти с линии, съединяващи ареали с еднаква степен на непочистен боклук - изонайлонии. Ами това е! Дано завали пак сняг, поне да не мирише много…