The Young Geographer

Светът през моя блог

7 снимки от Старозагорско

вторник, януари 11th, 2011

Случва се така, че сега работя върху дипломната си работа за геоекологичното състояния на ландшафтите в част от басейна на р. Сазлийка (горното й течение предимно). Разглеждайки басейна на реката през програмата Google Earth*, ми щракна една идея, която реших да споделя. За миг пред погледа ми мина сметището при Мандра баир, което по стечение на обстоятелствата е почти в геометричния център на изследваната от мен територия. Сетих се за цялата обществена шумотевица, обхванала милата ми община около страстите ракитнишки и евентуалното изграждане на регионалното депо за отпадъци там**. Сетих се и за други места из старозагроския ни регион, които дори от „птичи поглед“ са видими. Бих ги нарекъл раните на родния ни край.

Реших да подбера няколко по-специфични от екологична гледна точка места и да ги споделя. Да ги споделя, защото те са в България и трябва да се акцентира върху тях. Още повече някои от тях са в непосредствена близост до Стара Загора. За част от тях има решение, за друга част – нищо не може да се направи на този етап от общественото ни развитие… За трета част – въобще не се сещаме, че съществуват и че са следствие от нечие хрумване и последвали действия.
И така…

№1

Ето как изгледжа от високо районът на Мандра баир – градското сметище от десетки години насам. Там в допълнение към очарователната действителност на горящи найлонови торбички и злования са и кариерите за добив на облицовъчни камъни. Мястото непосредствено граничи с обработваемите земи на Богомилово, Еленино и Християново. Там пасат и животни. Югоизточно от градското бунище има терен с крайно загадъчна същност, където сред купчини от строителни отпадъци могат да се открият следи от някогашна овощна градина. Това лято си направих труда да обиколя района на Мандра баир и да поснимам даже. Бях шокиран как няколко метра делят сметището от нива. В този ред на мисли съм твърдо зад проекта, който би следвало да се осъществи в землището на с. Ракитница. По-добре завод за боклуци, отколкото боклуци на открито.

№2

Останките от някогашния АТЗ все още са белег върху крайградския пейзаж. За съжаление подобна снимка слабо може да представи състоянието на терените около завода. Изглеждащите зелени геометрични фигури, източно и западно от завода са всъщност изоставени лозя и овощни градини, които са тотално опорочени от дейността на завода и спомагателните дейности. Бледият „малък триъгълник“, западно от завода, където все още стърчи единственият комин е всъщност бивш утаител. Днес там се разкрива плашеща гледка на терен покрит със прахообразна сяра, която вятърът с лекота разнася и придава вулкански аромат на покрайнините на бившия промишлен гигант. На територията на завода съществуват и други проблеми. Крайно загрозяващият вид мястото всъщност е последна грижа. Далеч по-опасни са цистерните с изключително опасни химични вещества, чиято съдба продължава да бъде неясна. Липсва и конкретна политика засега от страна на местната и централната власт в предотвратяването на една бъдеща екологична катастрофа при евентуално изтичане.

№3

Малко опропастено петънце в североизточната покрайнина на града. Това е Баритна мина. Мястото „нашумя“ през последните години като един от предполагаемите източници на атмосферно замърсяване в Стара Загора. Мнозина си спомниха предизборните слова на Светлин Танчев, че той знае „трети източник на замърсяване“ и логично бяха хвърлени съмнения и енергия към бившата мина. За съжаление ландшафтът около нея е доста неестетичен и е като рана сред вилната зона, формирала се източно от р. Бедечка.

№4

Още един паметник на недоизмислените неща. Язовир „Чаталка“. Ясно се вижда огромната насипна стена, която в наши дни стои като символ на грандиозните социалистически мелиоративни идеи. Язовирът не изпълнява функциите си. Днес водното огледало е нищожно, но поне е любимо място на рибарите от града и околните села. Иначе на снимката се вижда почивната станция, построена доста преди да бъде свършена основната работа по обекта. Иначе тук са разкрите едни от най-значителните археологически места в Старозагорско – селищна могила, римска вила и т.н. Дано някога тези открития бъдат умело разработени като туристически обект и мястото бъде реабилитирано.

№5

Мини Марица изток. Когато се отваря програмата на Google Earth и се зареди сателитен образ, за да се обхване цялата страна на монитора, то в югоизточния край на родината ни се вижда бялата „метастаза“. Това необходимо зло предстои да бъде рекултивирано в едни бъдни времена, а също така да обезпечава енергетиката ни, заедно със стопанското благоденствие на областта ни.

№6

Това е река Сазлийка при село Боздуганово, община Раднево. От към левия й бряг се вливат последователно реките Азмака и Бедечка. След вливането на втория приток Сазлийка губи своята прозрачност, но за сметка на това придобива непоправимия аромат на старозагорските отпадъчни води. Когато в един момент пречиствателната станция край града започне да третира изходните води, най-голямата река в Старозагорското поле ще има шанса да се „възстанови“. В горния десен ъгъл на снимката се вижда голям птицекомбинат. Любопитен момент на снимката е Боздугановският лес. Просеките сред дъбовата гора са всъщност част от военен полигон, който предстои да бъде пресечен от новостроящата се отсечка на АМ „Тракия“.

№ 7

Полигонът при с. Змейово. Едва доста „чувствителна“ за старозагорската обществост територия. Десетки години наред до околните села достига шум от взривове. Години наред над полигона тегне злокобната сянка на обвинение за тежката екологична ситуация в Града на липите, породена от обгазяванията. Днес дейността на полигона е под пълен граждански контрол. Извършва мониторинг на атмосферния въздух, повърхностните води и почвите в и около територията на полигона. И все пак за част от гражданите – съмнението остава.

Материалът следва да бъде публикуван и на страницата на Екоцентър – Стара Загора

* Снимките са запазени като изображения от програмата през декември 2010 г.

** Бъдещето депо за третиране на битове отпадъци трябва да бъде изградено в землището на с. Ракитница, оттам „страстите ракитнишки“, поради множеството протести на жителите и цялата обществена суматоха около проблема.

Табелите на Сливница

понеделник, януари 10th, 2011

Чудех се какво заглавие да сложа. Това или „Повече от Сливница…“, както го кръстих в Социалната мрежа. Избрах табелите. През изминалата събота попаднах в Сливница. С приятели се чудихме къде са забием и намерихме правилното място (що се отнася до забиването).

Сливница е град, в който времето сякаш е спряло. Малко са нещата, които подсказват, че е ХХІ век… Само на няколко десетки км има молове, лъскави дискотеки и барове, и автомобили, които тук на фона на кишата в огромните дупки по улиците биха изглеждали като автомобила на Батман…
Черно-белият нюанс не е случаен..

Сливница, наред с още около 150 български града, е олицетворение на териториалните диспропорции на българското общество… От свръхконцетрацията на блага в големите градове до липсата на нормално място, където да изпиеш бира в малките градчета.

Сливница е доказателство, че регионалната политика в България съществува само на документи и в абстрактното мислене на неколцина академични светила. Съществуването на маргинализираната територия само на десетки километри от столичния град на изток и граничен пункт на запад, е повод да се замислим, че има огромно поле за изява на регионалисти, икономгеографи, политици и всякакви прогресивни умове.

Иначе нищо лично против героично място като Сливница! Паметник на загиналите в Българо-Сръбската война горно напомня за героизма по тези земи на българския род.

По време на разходката там на улицата ни заговориха момче и момиче, доста свестни и дружелюбни младежи, каквито да речем в Големия град няма.

В този пост ще покажа серия от табели и надписи в един български град. Те са същите каквито са били и преди 25-30 години. По-нови трудно се забелязват…

Класическият соц. хотел с име на побратимения град от СССР… Вечна слава!

Той е един…

Прабабата на Баумакс…

Първообразът на мола – магазин за „обувки и плодове“?!?

Това е по „Витошка“…

И то е едно…

От нея има само спомен…

Стоки от първа необходимост…

Безумие на закъсняла страст…

А беше време…

Нещо като Лидъл?

Гранд делукс?

Няколко пейзажни снимки от града…

Ако някой гражданин на Сливница прочете този пост, нека да не се сърди. Самият аз съм роден и отрастнал в провинцията, далеч от София, за което съм благодарен на съдбата. За съжаление показаното само изтъква проблемите и обречеността на малките селища в България, които биват атрактивни само по времето на предизборни кампании, когато им се стоварват Веско Маринов, лоу-кост чалга диви и някой фолклорен ансанбъл от съседното градче, като сладък ордьовър към предизборното решаване на проблемите.

Били ли са те на Земята?

четвъртък, януари 6th, 2011

Това е заглавието на научно-популярен съветски сборник с българско издание от времето преди 1989 г. Попадна ми преди доста време, но едва тези дни събрах сили да го прочета. Посветен е на хипотезата за космически палеоконтакт, т.е. възможността в Древността извънземни създадния да са посещавали нашата планета и въобще на въпроса за съществуването на други цивилизации с разумент интелект във Вселената.

Книгите на Деникен не се приемат на сериозно от научната общност

По принцип най-известният застъпник на тази хипотеза е швейцарецът Ерих фон Деникен, изложил своето виждане, че всъщност „боговете“ са извънземни създания. Някога примитивният човек не е можел да си обясни по друг начин идването извънземни (той не е знаел, че има „извън Земята!“). Деникен прилага и други факти, които тълкува като доказателства в подкрепа на своето виждане. Така най-кратно може да се обяснят идеите на швейцареца, който иска повече – „Спомени от бъдещето“, „Нови спомени от Бъдещето“, „Завръщане към звездите“ и други негови трудове. Твърденията на Деникен обаче, често са оборвани с доста логични и издържани теоретични факти. Самият той е обвиняван, че тълкува едностранно редица факти и че неговата „теория“ върви по обратна линия – от резултатите се опитва да се скалъпят факти, които да обяснят първите.

Оригиналната корица на книгата

„Били ли са те на Земята?“ споделя не само идеите на Деникен, но и доста по-многопластови изследвания по въпроса, а както пълен набор от позиции – от твърда подкрепа през „може би“ и до категоричното „Не!“. В книгата е подходено на добро метологично и научно ниво така, че да не остават двусмислици и недоизказани предложения. Срещат се реални исторически събития, описани в летописите и митология, концепции и хипотези от астрономия, астросоциология, етнография, фолклор, изукство, математика, религия и т.н.

Интерес представляваше за мен лично и как авторите на отделните статии са лавирали между идиологическите рамки на марксистко-ленинската идеология и тоталитарната цензура. Ето защо лично възприемам книгата е успешна идея за популяризиране на идеята за палеоконтакта.

Всеки желаещ може да намери книгата из антикварните книжарници. Не съм запознат с нови издания на труда. Тук ще се осмеля да цитирам няколко интересни разсъждения и цитати, които са универсални за цялото научно познание. Между тях ще срещнети и задължителните похвални слова за Маркс и Ленин :)

Малко е да се каже, че даденият вариант „не е изключен“, много по-важно е да бъде доказано, че са изключени всички други варианти.

Мисълта на човечеството се развива като спирала. Тя се връща към един и същи въпрос по различно време на различно ниво.

„Който не умее да сдържа фантазията си е фантазьор; у когото необузданата фантазия се съчетава с идеите на доброто е ентусиаст; който има объркана фантазия е мечтател“ – И. Кант

Имаме такава база: това е марксистко-ленинската теория, това са астросоциологическите идеи на освоположника на космонавтиката К.Е. Циолковски, това са постиженията на световната и съветската наука, на социалистическото общество – истинска стартова площадка на човечеството в Космоса. Продължавайки веригата на блестящите постижения на съветския народ, ние сме уверени, че имаме сили да извършим и такова епохално за човечеството дело като установяването на пряк космически контакт с чуждопланетни цивилизации.

„В Космоса господства заселването като по-изгоден процес… Не можем да отричаме, че висшият живот се разпространява в огромното мнозинство от случаите чрез размножавана и разселване, а не чрез самозараждане като на Земята“ – К.Е. Циолковски

Н.С. Кардашев: „Космическите цивилизации се делят на 3 типа: І тип – овладели енергията в мащабите на използването на ресурсите на своята планета; ІІ тип – овладели енергията в мащибите на своята звезда; ІІІ тип – овладели енергията в мащабите на Галактиката.“

Трябва особено да подчертаем, че подобно търсене не може да бъде успешно, ако бъде водено чисто емперично, слепешката. Необходима е здрава опора върху марскистките общотеоретични и общометодологични принципи. Необходими са специални методологични разработки, преди всичко на основата на марксистките астросоциологически концепции, тъй като вероятните контакти на представители на извънземните цивилизации с жителите на Земята са само частен случай от взаимодействието на цивилизациите в Космоса, което е призвана да изучава именно астросоциологията.

Ценността на науката се състои в това, че тя изгражда сградата на обективното знание, в която всички отделни елементи са тясно свързани един с друг, обединени са от базисни принципи и от методологичните закони на методологията на научното изследване.

Историята ни показва типичните пътища на развитие на сензационните хипотези: несдържан журналистически шум, претенции за „новост“ на научната мисъл, обещание за „необикновени“ научни постижения и … липса на придвижване поне на една крачка напред от тази рекламна дейност.

Диалектическият материализъм вижда в естественонаучния материалистически светоглед единство на обобщаването и изследването на данните, разглежда научната дейност като единство и на методологичния, и на историческия, и на светогледния аспект. Това позволява да бъдат установени ясни критерии на научно и ненаучно, за онова, което подлежи на обработване с научните методи, и за онова, което трябва да бъде решително отхвърлено.

Опасността от модерните днес хипотези, разработвани обикновено от отряди от увлечени новопосветени, се състои в съблазанта да се тръгва не от фактите, а напротив: фактите да бъдат тълкувани невярно, а понякога и изобщо да бъдат измисляни. И логиката на уж научните разсъждения ни кара понякога да си спомняме класическата фраза: „Как може да се твърди, че няма бог, щом всичко живо е създадено от него?“

Мъдрият философ Монтен преди 400 години е казал: „Истински простор и най-добро поприще за измамата е областта на неизвестното, вече самата необикновеност на разказваното внушава вяра в него и освен това тези разкази, като не се подчиняват на обикновените закони на нашата логика, ни лишават от средствата да се борим с тях“


Богоявление в Калофер!

четвъртък, януари 6th, 2011

Днес рубриката на Euronews NO COMMENT показа забележителни кадри от богоявленските обичаи в родното място на Христо Ботев (Чиято рождена дата между другото е днес).

Тук може да видите и самия шеметен клип.
Kalofer – Bulgaria – EuroNews – No Comment

Най-сетне страната ни да влезе в световните емисии с нещо стойностно и наистина интересно. Убеден съм, че гледката несъмнено ще представлява интерес на европейския зрител.

Solar Eclipse by my balcony

вторник, януари 4th, 2011

Слънчево затъмнение от моя балкон! Ако трябва някой ден да си купувам собствено жилище, ще го съобразявам спрямо траекторията на Слънцето и бъдещите затъмнения, които се надявам да наблюдавам. Това в кръга на шегата.

Чувствам се озарен от слънчевото затъмнение. Днес денят ми започна малко по-така. Отделих време и емоции на космическия феномен, който имам щастието да наблюдавам втори път през живота си. Този път само частично. Ето и видимата част на сизигията от моя балкон.

Любопитно е, че едно от основателните доказателства за кълбовидната форма на Земята и е сянката, която тя оставя върху повърхността на Луната по времето на лунните затъмнения.

Иначе астралната позиция на небесните тела Слънце, Луна и Земя, когато те застават на една линия се нарича сизигия (syzygy). Следователно има два случая – лунно и слънчево  затъмнение. Терминът се използва широко и за други астрални комбинации на 3 и повече обекта в линия. Според астролози подобно явление предизвиква страхотни събития!

снимка: уикипедия

Ето и още няколко момента от моя балкон…

и кратка справка слънчево затъмненеи на следните езици е:

solar eclipse – на английски език

солничное затмение  – на руски език

έκλειψη ηλίου – на новогръцки език

eclipse solar – на испански език, португалски език

sonnenfinsternis – на немски език

Нека да е блато

сряда, ноември 17th, 2010

През изминалия уикенд бях в Драгоманско – изкачих планината Чепън с колеги и приятели, а после посетих Драгоманското блато. То има интересна история. Било е напълно пресушено преди време, когато човешкият устрем е бил непоколебим в борбата си с природните дадености, там където са му се стрували вредни. Дълги години най-голямото карстово блато (350-400 хектара) в България е било дренирано и отводнявано, а осушените земи са били земеделски. След промените на обществено-политическата обстановка в България става ясно, че приходите от земеделската продукция на осушените земи въобще не може да оправдае разходите цялата отводнителна мелиорация. Така се слага началото на нов живот за блатото. Днес то вече се е възстановило като естествено водно пространство. Екосистемите също се възстановяват. Някои от изчезналите видове се интродуцират отново, за да им се даде нов живот в стария дом.  Но повече – в линковете под снимките…

Сега малко фотописче…

С влак може да се стигне без проблем до Драгоман…

Драгоманското блато от билото на Чепън планина…

Сърните са част от местната екзотика…

Петровски кръст (1206 м, според други източници +- няколко метра) – най-високото място на Чепън планина

Още веднъж блатото от високо…

Блатото…

пост за наблюдаване на птици…

И ако някой има желание да „затъне“ още малко в тематиката за блатата и влажните зони…

филмче за блатото

Драгоманското блато във facebook.com

статия в Уикипедия

Център за опазване на влажните зони „Драгоманско блато“

Портал за влажните зони

Рамсарски места в България

Чавдар

понеделник, ноември 8th, 2010

Миналия уикенд попаднах на хижа „Чавдар“, Етрополска планина (част от Стара планина, с най-висок връх Баба 1787 м). Перфектното време и 40 км як и готин преход за два дни от село Буново до хижата, през главното старопланинско било (напред и назад), надолу към рида Гълъбец и село Стъргел, а оттам към Долно Камарци. Няма да бъда многословен…

В памет на…

Злокобно място е гара Буново…

Йориииии…

яко мост на БДЖ…

Идеално гледище за научаване на планините в България…

Мечтаната гледка от прозореца…

Хижата е по трасето Ком-Емине…

В памет на загиналите над 800 руски войнци и офицери при зимното преминаване на Балкана по време на Освободителната война…

Копитото се извисява над  смога на столичния град…

Игра на светлини…

Яко залезче…

Биг Брадър е навсякъде…

Заран…

На пътя…

Пършевица

четвъртък, ноември 4th, 2010

Хижа „Пършевица“ се намира във Врачанския Балкан. Може да се достигне с пешеходни преходи от Лакатник-Миланово или от Оплетня откъм Искърския пролом, или пък чрез кола откъм Враца. До хижата се намира едноименната мандра.

Поредният поход с колеги от ГГФ на СУ ни отведе през разкошното есенно време по старопланинските пътеки.

И така… кратък разказ със снимки…

Изгрев над Софийското равно поле… Пътническият влак е със скорост, която позволя дори и на пишман фотограф като мен да се справи с обстановката…

Пътят от Лакатник до Миланово е сложна серпентина, по която и най-опитните шофьори биха се изпотили…

Все още стоят редица паметни плочи и други възпоменателни обекти на Септемврийското въстание и борбата срещу фашизма в България…

Село Миланово…

Един е пътят, два пътя няма… Ха-ха

Пасторална картинка…

яко храсти по склона…

Шумки от бук…

Лъчи през бука…

Самотното дърво…

Имаш крава, пиеш мляко…

Диагонали…

Тук Идеята е още жива?

жива, жива, жива…

Конете из българските планини са ми любима гледка…

Поглед към Искърския пролом…

Все още науката няма единно мнение дали Врачанска планина е част от Предбалкана или Стара планина…

Вървят ли двама…

Мразовци…

Долината…

Толкова са сладки…

Общо взето – това е….

„България през моя поглед“

сряда, ноември 3rd, 2010

Реших да участвам във фотоконкурс „България през моя поглед“, организиран от туристическа фирма… Наградата е почивка за двама в български планински курорт.

Ето и моето предложение…

„Лъчи обсипват родния Балкан“ (връх Козница (1637м), Ржана планина, част от Западна Стара планина)

ТОВА ТУК Е ЛИНКЪТ, където можете да гласувате във facebook.com

Конкурсът стартира точно в 13:00 ч.на 01.ноември 2010 г и приключва в 13:00 ч. на 15.декември 2010.

За да можете да гласувате, първо трябва да харесате цялата страница на фирмата, която организира конкурса и после самата снимка.

Първо активизираш този линк – http://www.facebook.com/hotelina.bg и натискаш бутона горе вдясно, че ти харесва страницата…
После активизираш този линк – http://www.facebook.com/photo.php?fbid=168067553220918&set=a.167775233250150.42087.136193706408303 – и натискаш под снимката, че я харесваш :)
Благодаря предварително!

Острите планини на Арктика

сряда, ноември 3rd, 2010

В ноемврийския брой на списание Гео за 2010 година излезнах със свой материал. Той е посветен на Арктика или по-специално на личното ми посещение на островите Свалбард, Кралство Норвегия. Заглавието му е „Острите планини на Арктика“.

Местният вид полярен мак (Papaver dahlianum) се среща още в Североизточна Гренландия и малки части от Скандинавския полуостров. Той е сред най-типичните представители на арктичната флора.